автор: Mojsei

Една особеност
на общуването

Сърцето ти, закърмено със страх,
да прилаская аз се постарах,
но всеки път фатална дреболия
му пречеше да го разкрия,
че то, превърнато в образ скъп,
бродеше в самотна скръб,
която съпровождаше ни дните
и правеше ни скръбни младините,
защото някакъв безкраен коментар
над нас застана като господар…
Усилието ми, повече от благородно,
посочваше развитието свободно,
което като сила мила
и тебе би те изкусила.