Понякога
си спомням
и за тебе,
познал
дълбоко
нежната душа,
макар че логиката
ти абсурдна
отхвърля
моята ръка,
когато заиграваш
на култура,
пописвайки сегиз-тогиз
с намерението прикрито
да покажеш някакъв ескиз…
И тъй -
в ролята на поетеса,
на думичките пускаш ти ръка,
че нямаш такт на баронеса
и словеса премяташ - хей така:
чрез логика на голото различие,
лишено от посока права
и зъзне някакво двуличие,
загубило основа здрава.
Това "познаване", за което говориш, се нарича мислене и ти мислиш, за разлика от други, които пресмятат дори какво да кажат, за да постигат прикрити цели...