автор: victo

Наваляха ме мисли от обич,
бисерни капки отронени
измили на пътя праха.

Събуждам се днес подновена,
абстрактна идея от плът
и стискам в шепи събрала
отломки от минал живот,
но спомням си,
от малка незная
ръцете къде се държат.
Ще търся екологично бунище
от затворения кръг
в сърцето си пак ще оставя
товара от цикличност изтрит.
Обещавам си,
от днес ще забравя
отпадъка къде е скрит.