автор: dara33

Всяко утро
е стъклено - чисто.
Светло небето.
Ксавиера е нежно момиче,
което обича деня.
В очите и сласт и нега.
Протяга ръце.
После става и мие лицето си,
а на терасата
я чака ароматно кафе.
Нощницата огрята от слънце
прозира,
и свети плътта й
съвсем обещаващо
и съвсем не,
като на невинно момиче.
Гърдите на Ксавиера
са малки,
набъбнали от желание…
Зърната им бисерни.
Ръцете й бели лиани,
докосват рисувана чаша,
а устните й коралово сочни,
отпиват кафе.
Ах, Ксавиера прекрасна,
невинна и гола.
Почти Афродита-
дошла на земята.
Защо не съм чаша в твойте ръце,
или ароматно кафе,
което да пиеш?

Ксавиера мълчи,
а утрото е прекрасно,
но не колкото нея…