Отгоре през клоните тлее
неясна Височината.
Протягам филизи в нея
и от реда се отмятам.
Облаци, песни, ножове
наоколо ми играят.
Собствените ни кожи
си лягат в другата стая.
Сега безсловесен диря
сред синевата здрав корен.
Бездруго красноречивите
сами със себе си спорят.