автор: via

И не защото благите вести слизаха често отгоре,
а защото се гмурнах в очите ти неочаквано,
разбрах че животът прелива, докато говорим,
като чаша със вино се пълни животът понякога.

И летеше толкова ниско белият щъркел,
че виждах очите му щедри и млади, и южни...
Какво си ми казал, какво съм ти отговорила -
насън е било - и било е, каквото е нужно.

Душата ми влезе във тялото като невеста,
сълзите и тихи пресъхнаха, думи намери.
И намерих отново смеха си, красив като люляк,
цъфнал навсякъде, докато говорехме с тебе.

Бледнее ми залезът, думите скупчени стихват,
и нощните сенки пониква отново на хребета.
Сега те намерих - не искам другите истини,
други посоки, прозорци на другаде гледащи...

И не защото благите вести се спускат отгоре,
а защото те срещнах навръх и насред и нарочно ли
беше белият щъркел в небето - белег за пролет?
Но не ми се живее без тебе ...повече.