Нощта с дръпнатия си шалтер
просто не съществува.
Не се вижда в огледалото,
левия чехъл за десен обува
и се блъска в стола
на отсъстващия си събеседник.
И е в себе си гола, гола,
все едно, че се пише в дневник.
Но го няма Него тиранина,
изповедника и любовника.
От изповедите е прехранена
и от тълкувания, от виновност
из безлунната си тъмница,
из ада на Неговото отсъствие.
Някой пак запали искрица
и я заубива бавно. С присъствие.