автор: libra

Облаците са търпеливи, не им пука
те не бързат, те не чувстват вина,
трептящо тревожно
леко подухва, преди да засвири,
леко просветва, преди тътен
в бавен ритъм се поклащат дървета,
няколко капки, не бързай
очаквай ме милостиво,
стихия
гола ще дойда
както ме е майка родила
и скъсай косите ми в клоните,
удряй в лицето ми дъжд,
убий всичко в мен,
убивай ме,
докато с тебе се слея,
докато станем едно,
докато блесне в мен мълния
и вятър от гняв засвисти
и тогава
нека се излива
дъжд и горчиво
горчиво
всичкото насъбрано в мен
се излива
излива
всичкото
докато изболи...