автор: alfa_c

Така ме гледаш...
Не позна
лицето ми зад вдигнатите щори.
Ела по-близо.
Да, ела...
Повдигнах камък,
за да проговоря.
Не сбирай
в шепите солта,
навявана на преспи по следите ми.
Ще се превърне
в чувство на вина.
Ще ти отрови нощите и дните.
Ела по-близо.
Искам шепнешком
"Аз оцелях!" на срички да ти кажа
и да залостя пътя ти към моя дом.
Така и не можах да те намразя...