автор: meiia

/между приятели/

Коленете подгъвам
като крайче на плат,
от който костюм ще си шиеш.
Довечера ти ще играеш Пилат
от вините си ще се измиеш.
А аз ще съм този, на когото отне
едно, а му върна безбройно.
Подгънати, моите колене
изправят душата ми двойно.
И пътя си знам, от който дойдох
и пътя, по който ще тръгна.
Изглеждам като някой пройдоха,
на всичко и всички обръгнал.
Ще се справя, нали пиесата знам.
А ти си играй вдъхновено.
Рисувай с лъжите си злато и храм
и гледай като че ли през мене.
Няма защо и теб да боли
с болка от другите измерения.
Там венците са само бодли.
А раят не е от добри намерения.
Просто е рай. От обич е рай.
От тази сега, която гримираш.
Но нали си артист, и това изиграй.
И не се моли на умиращ.
И сгъвам надве света в колене.
Покорството няма си тяло.
От утре ще бъде Пътят надве.
А аз ще се имам отново. Изцяло.