автор: ole72

Сивея от рано
и вечно съм млада,
от селско коляно
и впрегната радост.
Потъвам в блато,
от слънцето слизам,
понятие нямам,
от всичко разбирам.
Жена, ту опасна,
ту мека Мария,
в кръвта-тревопасна
си зъбите крия.
Живот-вратовръзка
назаем си вземам
и няма развръзка
за мойта дилема.
Очаквам да съмне
за нощ все копнея,
в огъня зъзна,
в студа зеленея.
На дребно се чакам,
на едро пилея,
от жажда пияна
и бедна без нея,
не се обещавам,
а даром се вземам,
подготвила клада,
аз слизам от нея.
Копнежа си вечен,
без жалост осмивам
и плача за него,
когато не стига.
Навярно все търся
и все не намирам
пъстървата бърза
на своята лира:
родена от огън
и водна стихия,
тъгата си гъста
в стихове крия.