Лицето ми едва ли ще си спомни...
и кожата не помни вече...
но слепоочията още ме болят
Така не ме докосна никой
След...
...и Преди
частица от милисекундата
трошица от нежността ти...
от Това, Което
Евентуално Някога
/при други обстоятелства/
Би Могъл да ми Дадеш...
свирепото ми, гладно подсъзнание
поведе за ръка очите ти
и вкопчиха се...
в Неизживяемото.
И се възцари Спокойствие...
а после тях ги нямаше...
ръцете ти...спокойни, мъдри и добри