автор: Evil_Yosha

Притихнала на рамото ти спя
открадвам своя миг от вечността
ръката ти,която ме обгръща
там,във вълшебната гора ме връща
при тихия поток на любовта.
И този миг разтетглям до безкрайност,
подкупвам го,за да не губи давност
ала на миговете е това съдбата-
да отминават!Следва...По-натътатък....
Да създадем ли нов,любими мой?