автор: victo

От сълзите ми изгаря пътека
към ненужни сърдечни бунища
и копнежи разпиляни безбрежно
в песъчинки събирам брътвежи
на щастливо изговорени думи
в мигове на откровение
захлупени от тежка мъгла
и от вятъра на забвение,
когато бяхме не същите-
харесвахме еднакви неща,
търсехме с тебе забавление
в мъничката прекрасна искра
като хора, влюбени в детството,
намиращи във всичко игра,
като прилепи, летящи в тъмното
откривахме се в наш'те тела-
разпилени, отдадени, топли и жадни,
забравили студенината в нощта..

Върни ми отново играта,
бъди ми сърдечен компас,
открий в мене жената,
вглеждам се в тебе с захлас,
когато сълзите преминат
и цветовете придобият контраст,
очаквам отново звездите да греят
единствено, и само за нас.