Изригва в мрака полъх от камбана,
мигът догаря в глуха празнота,
пробягват два - три спомена забляни,
горчиви чувства бълват суета.
Отекват думите греховно натрошени,
пролазва корист, гибел и вина,
кармичен ад от болка и съмнения
покълва зверски в жадна тишина.
Безпътни мисли грачат без остатък,
проблясък няма даже в лудостта,
а времето проклинащо очаква
озъбения хленч на вечността.
16.05.2005