автор: Fabiana

Нощта се взира в очите ми,
усещам бляскавия трепет на звездите,
жълтобели маргарити, разцъфнали
в небесната градинска шир.
Далечни и загадъчни съзвездия
извезани от злато, стаили дъх, мълчат...
Косите на Вероника искрят,
принесени в дар на боговете.
Лебедът е кацнал на самия Млечен път,
разперил е криле, готов да полети.
Две мечки са прострели гръд,
до тях на стража Воловарът
е като разгънато ветрило,
стиснал здраво в двете си ръце
синджирите на звездните си кучета.
Безброй сияещи звезди
вглеждащи се в мрака
и сякаш ги докосвам с ръка
и сякаш гмуркат се в очите ми
и виждам как се разсъбличат,
хвърлят по земята златните си дрехи.