автор: bedstvieto

Бременната жена била прекрасна ... Така ли ? Аз що не разбрах?
В първите месеци се отдаваш на неконтролируемо повръщане . ( ако имаш късмет ще си остане така до края ) Хапваш и бягаш на тоалетната чиния и после пак и пак и пак ... Докато накрая осъзнаеш , че е много по - лесно да пренесеш спалнята си в банята . Точно в този период аз реших , че съм анорексичка . При завидния ми ръст достигнах престижните 47 килограма и постоянно ми се виеше свят . Накрая се отказах от храната , защото прецених , че е излишен разход на средства в моя случай . И понеже ми беше за пръв път и за миг не ми е минавало през ум , че тялото ми може да се е превърнало в удобна гарсониера за неподозиран квартирант . Хукнах по разни лекари - диетолози , които още щом ме видеха започваха да ме убеждават , че трябва да променя хранителните си навици . Но всеки път ми задаваха почти невинно въпроса " съмнение за бременност ?"
- Аз ? - заливах се от смях , въпреки гейзера , който напираше в дълбините на стомаха ми . - В никакъв случай . Абсурд !
След като ме попитаха няколко пъти обаче нещо започна да просветва в изтискания ми мозък . Купих два теста за всеки случай . Затворих се в банята с новата си приятелка , тоалетната чиния ... Първият опит беше абсолюно неуспешен , така се вълнувах , така треперех , че си опиках ръцете . След няколко часа , със сърце в ушите , седнала на пода стоях и чаках .... страховете ми да се потвърдят .Четях упътването отново и отново и се мъчех да си спомня в кой ли момент на прегрешенията ми се бях превърнала в ракета - носител ...
Чувставах се ограничена , като селски обор по въпросите на бремеността , за това и се въоражих с необходимата литература . Поглъщах страниците и се възмущавах все повече и повече след всеки прочетен абзац . Повярвайте ми няма да откриете нищо обнадеждаващо в тези книги . Освен да се психирате все повече и повече друг ефект те нямат .
Трябваше да се омъжа , което беше ужасно поне за мен . Повръщах и ревях , между повръщанията пак ревях ... Някъде в този период започнах да поглъщам огромни количества пица , защото бях решила , че след нея не ми е чак толкова зле .
Някъде към четвъртия месец лицето ми се покри с очарователни пъпки във почти всички нюанси на нежното розово . Обонянието ми беше в състояние да конкурира граничарско куче , което силно притесняваше околните . А по това време обявих и че стържат в таратора ми сапун и отказах решително да го ям .
Към шестия месец , когато най - после пред мен се появи корем и вече не можех да си закопчея дънките , с възхита установих , че имам бюст . Носех си го гордо в големи деколтета , защото никога преди това не бях раполагала с подобна пищност . Естествено съществуват и леки неудобства от рода на :
да мислиш през януари във всяка минута , колко много ти се ядат вишни или дини ... Шофьорите на баща ми бяха станали луди с тези мои желания . Постоянно получаваха поръчки за плодове , които тътреха от Иран . Само и само да съм щастлива и да не мърморя . Трагедията на моето семейство и най - вече на бабите ми беше , че не наддавах . Бях със статута на коледното прасе , което всеки се мъчи да угоява , а то си стои мършаво , заплашвайки да провали празника на родата . Непрекъснато ме теглеха на кантара и всеки път ги разочаровах . Към седмия месец ме заставиха да лежа неподвижно на легло . Без да мърдам . Само да ям и да лежа . Мъчение ! Изчетох всичко до което можех да се докопам . Лицето ми се покри с още по - очарователни петна . Брамнните били секси . Глупости ! Бях като далматинец с все по - голяма планина отпред . Скимтящ , нещастен и постоянно ревящ . Покрит с остатъци от храна и носни кърпички с които да попива пороите от сълзи и сополи . Хормони ... Отгоре на всичко не понасях никой . Най - малко мъжа си , който прокудих през девет планини в десета и който в последствие така и не прибрах . Но ние така или иначе не се понасяхме , така че не беше голяма загуба .
Прекрасната бременна жена , към края на мъчението си не си вижда пръстите на краката , поради прекалено идадената си фасада която нарушава видимостта . Не може да стои дълго време седнала , заради междуребрената невралгия . Купува си само обувки , защото за дрехи не може и да си мечтае . И е толкова раздразнителна , че дори на сън лае ... Въпреки всичко това , аз държах поне малко да мязам на човек ... Маникюристката ми рисуваше самоотвержено весели цветя по ноктите на краката ми , защото аз не можех да ги стигна , а те краката с новите отворени чехли бяха останали единствената ми утеха . ( когато не са подути , като франзели ) Фризьорката ми достигна върховете на майсторството си в опит да задържи някакъв цвят на коста ми . Хормони ... А масажистка ми се научи да работи почти легнала , защото въпреки огромното си желание , не можех да балансирам върху корема си и се килвах на една страна . От този период си спомням най - ясно премерените прав ляв или десен в пикочния мехур , които ме заставяха да спра насред крачка , да стисна мощно крак в крак след пристъпа да се устремя към първата тоалетна , която се изпречи на пътя ми . Мисля , че точно тогава осъзнах , какво означава да бълваш змии и гущери .
Моето така желано и тероризиращо ме дете отказваше категорично да излезе на бял свят . Носих го десет месеца . Чувствах се като слон . Тежка , непохватна , тромава . Всъщност много далеч от това , което би трябвало да представлява една жена . С все по - голямо отвращение гледах тялото си в огледалото с двата забити кльощави крака в задника ми . Все по - настървено се мажех с всякакви помади за стягане на кожата и все по - отчаяно се стремях към момента в който пак щях да бъда аз . Приличах на огромна ябълка изядена откъм задника .
За раждането какво да кажа ?.... Незабравимо . Чудно ми е как Стивън Кинг не е понаправил нещо с този сюжет ... Отвратителния интериор на помещението те подтиска много повече от десетките манипулации на които те подлагат . Все съм държала да ми е приятно и комфортно където и да се намирам . За съжаление в този случай нямах думата . А около мен все едни огромни женища с бели престилки на които света им е крив и решават кръстословици , докато ти се гърчиш , като червей на олимпиада пред финала . Не можех да си го обясня . Все пак не всички изпадат в тотален непукизъм ... Заедно с мен в отделението имаше завиден брой ромки , които виеха с пълно гърло . Аз си мълчах , защото бях на ясно , че няма смисъл да пробвам гласови данни наравно с тях . Ефекта върху мис Пиги , която надзираваше беше един и същ - т.е. нулев . Най - много раздразнено да стане от табуретката , кято така или иначе не може да и събере седалището и мърморейки че няма миг спокойствие да ти шибне поредната прекалено голяма игла с успокотелно , пуквайки следваща вена на ръката . Много ме беше яд . Онези съкилийничките се тръшкаха има няма час и после си заминаваха , а аз оставах със следващите попъления . Каква несправедливост ! Лекарката , която се грижеше за мен от първия ден се превиваше от смях на бисерите , които леех , а аз се смеех през сълзи заедно с нея , повече на ръба на истерията от колкото запленена от комедийния си талант . Беше ужасно , повярвайте ... У Ж А С Н О !
Само искам на края да кажа , че като видях сина си , който беше едно огромно дете , му простих за неудобствата , които ми беше създал и установих , че той ще бъде най - обичаното от мен живо същество на този свят до края на живота ми .
Естествено в мига в който се оттървах от болничния си затвор и се простих с мравките и хлебарките в стаята , които съм сигурна съжаляваха за моето заминаване тъй , като им дарявах цялата храна с която ме снабдяваха , потънах в любимия си козметичен салон ....