автор: koleto

Защо те обикнах, аз питам
денем слънцето, нощем звездите,
за отговор жаден, аз скитам
по чуките и и из горите.

С надежда дивна самодива
от мен лика ти да изтрие,
аз бродя във тъма невярна
по сборищата им момински.

Ала напразно аз се скитах,
напразно гледах самодиви,
те от звезди са по-красиви,
ала сърцето ги не види!

За тебе спомените чудни
от мен да вземат не успяха,
след дни и нощи бледолунни
те чувствата ми не приспаха!

И аз се скитам из горите,
по чуките и по полята,
разпитвам птици лекокрили,
и небесата, и земята!