Карнавално прехвърлям
и отхвърлям костюмирани слова,
маскирани емоции и кухи черупки
за тигровото настроение,
ръфащо ме на пулсиращи къшеи.
Лакеите разнасят шампанското
с куртоазни усмивки зад сигналножълтите си
помисли
и прикриват треперливата сухост на
своите гърла под ливреи с цвят на меча лапа,
готова да погълне
медовинната наслада
... ако само не бяха пчелите наоколо ...
жилещи до набъбнали макове,
с жужене, което изостря върховете на погледите
дори на мислещите се за
безстрашни.
Оркестърът люлее жирафени шии в обятията
на слонски пра-пра-внуци.
В беседката галантен самец
коленичил
композира радостта във ода
по шлейфа на своята (за последна нощ)
девица.
Карнавалът вече позалита от шампанското.
Тигърчето се изтяга пред камината,
размъркано
и скрило ноктенца под
възглавката на тигровата кожа
... някога била татко му ...
Блажени са намерилите Дом на Карнавала.