Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Black_crowned_night
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14152

Онлайн са:
Анонимни: 561
ХуЛитери: 0
Всичко: 561

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗа лингвистичните аспекти на превода (Роман Якобсон)
раздел: Преводи
автор: Amar

Според Бертранд Ръсел никой не може да разбере значението на думата „сирене", ако не разполага с нелингвистични познания за сиренето като такова. Ако обаче се придържаме към фундаменталната перцепция на Ръсел и се съсредоточим върху лингвистичните аспекти на традиционните философски проблеми, ще сме принудени да заявим, че никой не може да разбере думата „сирене", ако е запознат само със значението й според лексикалния код. Всяка култура, която не е консумирала сирене, ще разбере смисъла й, ако знае, че това е храна от изстискана извара. Например ние никога не сме опитвали амброзия и разполагаме само с лингвистични знания по отношение на тази дума, въпреки това разбираме значението й и знаем в какъв контекст се използва тя.
Значението на думата „сирене", „ябълка", „познание" - и изобщо на която и да било дума или фраза - е определено лингвистичен - и за да бъдем още по-точни и конкретни - семиотичен факт. Значението на думата „сирене" не може да бъде заключено от нелингвистичното ни познание за чедъра или камамбера, не и без помощта на вербалния код. Необходима е цяла армия лингвистични знаци за въвеждането на непозната дума. Дали думата просто назовава определено нещо или означава и смисли като предложение, продажба, забрана или пък проклятие?
Значението на всеки лингвистичен знак е неговият превод в някакъв бъдещ, алтернативен знак. Различават се три начина за интерпретация на вербалния знак според Роман Якобсон: той може да бъде преведен в други знаци на същия език, може да бъде преведен на друг език или в друга, невербална система от символи.
Разбира се за всяко правило си има изключения. Идиоматичните изрази не могат да се поставят под общ знаменател, нито да бъдат вместени в едни и същи граници. Обикновено те се разясняват само при определена комбинация от вербални кодове. Оттук преводачът си навлича големи главоболия, ако не открие въпросният идиом в речника. Нужен му е широк контекст, за да се досети поне за смисъла му и да го предаде вярно, доколкото позволява богатството на родната му реч.
Най-често преводът от един език на друг до известна степен подменя съобщението - не толкова отделните му кодови единици, колкото съобщението в неговата цялост. Подобен превод се нарича непряка реч, преводачът на практика декодира и пре-вежда съобщение, получено от друг източник. По този начин преводът въвлича две равнопоставени съобщения и ги полага в две различни кодови плоскости.
Еднаквостта в различието е най-големият проблем на езика и основна грижа за лингвистите. Подобно на всеки приемател на вербалните съобщения, лингвистът се държи като техен преводач-тълкувател. Нито един лингвистичен „екземпляр" не може да се изтълкува правилно от науката на езика, ако знаците му не се преведат в други знаци на същата система или в знаците на различна система. Всяко сравнение между два езика предполага проучване на взаимната им преводимост. Широко разпространената практика на интерлингвистична комуникация не бива да се изпуска от зоркия поглед и строгия контрол на лингвистичната наука. Няма как да пренебрегнем острата нужда - и теоретичната и практическа значимост - от двуезични речници с прецизни сравнителни определения на всички съответстващи единици вътре. По същия начин двуезичните граматики би трябвало да дефинират какво уеднаквява и какво разграничава два езика в техния подбор и определяне в граматическите концепции.
Умението да говорим на даден език предполага и умението да говорим за него. Вербалният код, който ни е нужен, е един и същ, следователно, би трябвало да владеем, както знанието по съответния език, така и знанието за него. Подобна „металингвистична" манипулация позволява повторен преглед и повторна дефиниция на използваното словесно богатство.
Ако някоя граматическа категория отсъства в даден език, значението й може да се преведе на съответния език чрез лексикални средства. Двойствената форма на староруски „брага" например се превежда с помощта на бройно числително име „двама братя". Още по-трудно е да останем верни на оригинала, когато превеждаме на език, който има определена граматическа категория, от език, в който същата тази категория липсва. Ако искаме да преведем изречението „Тя има братя" на език, който не познава двойствено и множествено число, принудени сме или да направим избор между следните две изявления: „Тя има двама братя" - „Тя има повече от двама братя", или да оставим слушателят сам да вземе решение и просто да кажем: „Тя или има двама братя, или повече от двама". Същият проблем възниква и ако превеждаме от език, който не познава граматическите категории двойствено и множествено число, на език, който свободно си служи с тях. Тогава ще трябва да изберем една от двете възможности - „брат" или „братя", или да предложим на възприемащия съобщението две ситуации: „Тя или има един, или има повече от един брат".
Ако ни се наложи да преведем от английски на руски например следното изречение „I hired a worker" (Наех служител), ще се сблъскаме със следните проблеми. Руснакът ще се нуждае от допълнителна информация - дали глаголното действие е завършено или не и дали служителят е мъж или жена, защото той трябва да направи избор коя точно форма на глагола да използва - „нанял" или „нанимал", както и дали съществителното да бъде в мъжки или женски род - „работника" или „работницу". Ако се зададе въпрос на англичанина дали служителят е мъж или жена, може да прозвучи неуместно или нетактично, докато при руската версия на същото изречение този въпрос е неизбежен, наложителен. Тъй като граматическите плоскости в това отношение между двата езика са напълно различни, рискуваме да изтълкуваме по грешен начин оригинала и да предадем всъщност съвсем различно по смисъл съобщение. Затова контекстът може да се окаже изключително полезен за разрешаване на колебанията ни. Колкото по-широк е той, толкова по-малък е рискът от преиначаване на информацията.
По същество езиците се различават по това какво трябва да изразяват, а не по това какво вероятно изразяват. Всеки глагол в даден език извиква редица въпроси от рода на: дали разказваното събитие е завършено или не; дали разказваното събитие съвпада с момента на говорене?
По своята когнитивна функция езикът е в най-малка степен зависим от граматическата система, защото дефиницията на нашия опит се намира в добавъчни връзки с металингвистичния процес - когнитивното ниво на езика не само допуска, но директно настоява за и изисква декодираща интерпретация, която в случая се явява тъкмо преводът. Когато става дума за шеги обаче, за сънища, магия или най-просто казано - за онова, което някой би нарекъл всекидневна вербална митология, и най-после за поезията, граматическите категории се отличават с огромно семантично значение. При това положение въпросът за превода вече съвсем не е толкова еднозначен, той става много по-сложен и спорен.
Дори категория като граматически род, често назовавана като просто формална, играе важна роля за отношението на говорещото общество. В руския език женският род не може да означава човек от мъжки пол, нито пък мъжкият род - човек от женски пол. Персонификациите на половете се уточняват с помощта на техния род. Един тест на Московския институт по психология (1915) показва, че руснаците, склонни да персонифицират дните от седмицата, отнасят понеделник, вторник и четвъртък към мъжкия пол, а сряда, петък и събота - към женския, без всъщност да си дават сметка, че това разпределение се дължи на мъжкия род на първите три имена (понедельник, вторник, четверг) и на женския на останалите (среда, пятница, суббота). Фактът, че думата за „петък" е от мъжки род в някои славянски езици и от женски в други, е отразен във фолклорната традиция на съответните народи, която е различна в техните петъчни ритуали. В славянските и в някои други езици, където „ден" е от мъжки род, а „нощ" - от женски, денят се представя от поетите като любимият на нощта. Изобщо, като цяло, категорията род създава доста проблеми в транслингвистиката, и то не само когато става дума за преводи. Така например, едно руско дете доста ще се удиви, ако прочете немска приказка с картинки, където смъртта е нарисувана като стар мъж (на руски думата „смерть" е от женски род).
В поезията вербалното уеднаквяване е основен градивен и творчески принцип на текста. Синтактичните и морфологичните категории, корените, префиксите и суфиксите, фонемите и техните компоненти - накратко, всички съставни части на вербалния код - са изправени един до друг, лежат съпоставени на една плоскост, вплетени в близки връзки на принципа на подобието и контраста и носят свой собствен смислов заряд. Фонологичното подобие се схваща като семантична връзка. В дълбочината си поезията е непреводима. Никога не може да се повтори същото чувство, да се създаде същото внушение, да се предаде играта на думи, на емоции. Поезията е най-самобитният текст, непризнаващ ничии правила - нито на граматиката, нито на превода.
Съвсем подходяща е в случая латинската поговорка Traduttore-traditore (преводач - предател). Преводачите пре-веждат слово според собствения си светоглед и собствените си лингвистични познания.
Въпросът е какво пре-дава и какво пре-вежда преводачът?
Преводач на какви съобщения е той?
И предател на какви ценности?


Публикувано от BlackCat на 14.05.2005 @ 23:34:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   Amar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.05.2024 год. / 03:43:27 часа

добави твой текст
"За лингвистичните аспекти на превода (Роман Якобсон)" | Вход | 2 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: За лингвистичните аспекти на превода (Роман Якобсон)
от 6ureia на 15.05.2005 @ 12:32:41
(Профил | Изпрати бележка)
мдам, Джордж Оруел има едно много добро есе по въпроса за преводната поезия, в което стига до извода че такова животно няма, че преведената поезия е по-скоро поезия на преводача отколкото на автора.
от друга страна, Шекспир го играят вероятно и в Албания...


Re: За лингвистичните аспекти на превода (Роман Якобсон)
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 15.05.2005 @ 12:48:46
(Профил | Изпрати бележка)
:) Ne bih se u4udila :)
Temata e bezkraina ... Veznite se naklaniat tu v ednata, tu v drugata posoka. Tekstyt e situiran neide po sredata, dokato avtor i prevoda4 go raztiagat ot dvete strani i vseki go tegli kym sebe si... A toi ne jelae da byde ni4ii ... koi li go pita?!
Prevoda4yt e tvorec, niama i kak da byde po drug na4in. Za6toto da prevejda6, ne ozna4ava da znae6 syotvetnia 4ujd ezik i da si kakanije6 dumi4kite edna sled druga. Za taia rabota, dal Bog re4nici ! Prevodyt e izkustvo, maistorlyk i predi vsi4ko vdylbo4eno poznavane na rodnia si ezik, za da ima6 bogat re4nik i krasiva palitra slova...
Slava Bogu, 4e se prevejda dori i poezia (makar da sym absoliutno syglasna, 4e e sporno dali prevoda4yt ne pridyrpva teksta pove4e kym sebe si), za6toto naprimer az, koiato obojavam arabskata kultura, muzika, literatura - izob6to cialoto im izkustvo - nikoga niama6e da pro4eta Djubran Halil Djubran naprimer ... za6toto ne znam arabski (za syjalenie) ...
Vyprosyt e dokolko dobyr e pre-voda4yt na slovoto, za6toto moje da pogubi cialata krasota i cialoto nepovtorimo vnu6enie na daden tekst. Ili da syumee da go pre-vede nepovtorimo...
Nazdrave za dobrite prevoda4i!

]


Re: За лингвистичните аспекти на превода (Роман Якобсон)
от 6ureia на 15.05.2005 @ 13:52:03
(Профил | Изпрати бележка)
Ами преди време, преди 10-ти, имаше Съюз на преводачите (тагава всичко беше на Съюзи) и това в някаква степен беше гаранция че всички превеждани книги се транслират от хора които освен техническото владеене на езика, МОГАТ да превеждат и литература.
Аз знам английски, но не умея да превеждам от английски художествен текст!
За съжаление напоследък, всяка завършила английска гимназия лолитка е потенциален преводач, има стотици малки издателства, които издават книги с отвратителни и буквалистични преводи, те по скоро осакатяват произведенията, дават лошо име на автора, тъй като неразбиращия съответния език ще заключи че книгата е слаба, защото авторът е посредствен.
Права си, че преводаческия труд е до голяма степен авторски, именно за това и Закона за авторското право му дава права сродни на авторското право.

ПП:сега се сещам колко различни бяха вариантите на "Гарванът" на По, в няколкото превода които има на български.

]


Re: За лингвистичните аспекти на превода (Роман Якобсон)
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 15.05.2005 @ 14:04:40
(Профил | Изпрати бележка)
Razbira se, 4e lo6ite prevoda4i preobladavat, te prosto ne mogat da se narekat takiva... No za syjalenie sre6tu tova niama kakvo da se napravi. Ima6 pari, osnovava6 izdatelstvo - a posle, za da spesti6 niakoi i drug lev, pla6ta6 na sulio i pulio da ti prevede knigata. Az otdavna se dvija v tezi sredi i za 6tastie v ob6ti linii znam dobrite prevoda4i, zatova vinagi, predi da si kupia nikoia kniga, otgry6tam na pyrva stranica, za da pro4eta imeto na prevoda4a. Edva togava ia kupuvam.
Naskoro naprimer izleze prevod na "Dvanaisette stola" (vseki moment 6te izleze i na "Zlatnia telec"). Prevodyt v nikakyv slu4ai ne e lo6, naprotiv, no tuk naprimer iznikva drug edin vypros - triabva li da se praviat novi izdania s nov prevod na klasi4eski proizvedenia! Ami 4e az znam knigata po4ti naizust... , a vsi4ki "lafove", koito sa se utvyrdili s godinite i sa 4esto izpolzvani sred po4titatelite na Ilf i Petrov, v novoto izdanie sa korenno promeneni ... ne bih kazala v po-spolu4liv variant.
Taka 4e temata naistina e bezkraina ...
4ovek prosto triabva da podbira i da se pazi ot posredstvenostta - koiato e navirana vseki den v liceto mu - dokolkoto moje...
Pozdrav!

]


Re: За лингвистичните аспекти на превода (Роман Якобсон)
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 15.05.2005 @ 12:52:51
(Профил | Изпрати бележка)
Ako proiaviava6 interes, 6te se radvam da pro4ete6 eseto mi za hudojestvenia preod i da mi kaje6 mnenieto si :)
Pozdrav!

]


Re: За лингвистичните аспекти на превода (Роман Якобсон)
от ANG на 15.05.2005 @ 12:56:15
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
това още нощес ми направи доста добро впечатление
в известен общ смисъл - всичко с което се занимаваме пишем говори също е превод
както и общуването по принцип
като много филтри и стА са преводи-предатели

а НЛП учила ли си?


Re: За лингвистичните аспекти на превода (Роман Якобсон)
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 15.05.2005 @ 13:08:43
(Профил | Изпрати бележка)
Absoliutno e taka! V momenta pi6a ese na podobna tema za ob6tuvaneto i pre-davaneto da slu4ka, sybitie i t.n. i za razkazyt izob6to - dnes ili utre 6te go pusna. Vsi4ki tezi idei mi hrumnaha po povod na edna kniga, koiato prevejdam v momenta i mi e dosta trudno, v sravnenie s predi6nite, nad koito sym rabotila.
V momenta sledvam magistratura "Prevoda4-redaktor", no nadali 4ovek moje da nau4i ne6to tam, ako ne nosi ueta za slovoto izob6to kato cialo. 4ovek ne se u4i da prevejda, pone spored men. estestveno, moje da se razviva kato prevoda4, da usyvyr6enstva tehnikata si, no ili e takyv, ili ne e. Lekcii za taia rabota niama.
Kakto i poetyt e poet, za6toto e takyv v du6ata si, a ne za6toto niakoi mu e obiasnil 6to e rima ili petostypen stih ... S te4enie na vremeto nalu4kva stila si s zapo4va da pi6e po-dobre. Do silnite tvorbi sa naredeni po-slabi i tova e normalno. Zatova i ne vsi4ki stihotvorenia na niakoi ina4e velik poet sa 6ediovri.
Blagodaria ti za mnenieto, radvam se, 4e sym privliakla vnimanieto ti! :)
Pozdrav ot men!

]