автор: roni_16_f_sf

Красива си като цвете
Разперило леко листа
и нежно гъделичкащо нашите сърца.
Неусетно влизаш в душата ни
и обладаваш телата ни.
Незнайно как,
но като за пръв път,
се почувствах поласкан,
че вече не съм сам.

Влезна ти в моята душа
и измъкна от там
най-крехкото-девствеността.
Всички казваха:" Защо си вече сантименталист?
Бъди отново реалист!"
Отговарях аз завчас:
" Любовта е моят АЗ".

Но освободи ме ти от своите тежки окови,
Че чак душата ми отрови.
……………………………
Надигнах се аз от пръстта и казах си:
"Някой ден отново ще намеря любовта"!