автор: Amar

На какво (не) повярвах в Big Brother - Сега, когато всенародното вълнение утихна и страстите се поуталожиха (и се развихриха нови около "Star Academy"), седя си, цъкам с език и не мога да се начудя: „Брей, какво нещо било това риалити-шоуто!" Че то не било хич лошо, даже полезно - най-малкото хората понаучиха вече английски език.
Неусетно започнаха да си разменят реплики от рода на: „Ей, гледаш ли го това риалити-шоу? Супер е!"; или: „ Big Brothet is watching you!", придружени със самодоволно кикотене и потайно намигване. Ами да, българинът не е прост, я! Някои дори стигнаха дотам, че разбраха нещичко за романа на Оруел! Е, и това ако не е благотворно въздействие, здраве му кажи! Е, аз явно схващам малко по-бавно от другите, защото нищичко не научих, дори започнах да се тревожа - какво не ми е наред? Само аз ли не се възхитих от прекрасното изпълнение на мисията „Задоволи физиологичните си нужди!"? Само аз ли не припаднах по уменията на Найден да изографисва стени (шедьовър в живописта), в изключителния му талант да издава специфични оглушителни звуци нейде изотзад (впрочем в тази област се изяви и видният дърводелец Гроши, на когото така и не му разбрах името - но в крайна сметка за какво ми е името му, когато ще остане в историята с този прякор - Гроши! То вече са много такива - то ти Левски, то ти Яворов)? Чудя се само защо хората бързат да наругаят в тролея или трамвая някого, изпуснал се неволно, или се отдалечават демонстративно от него, като го удостояват с поглед от типа „Простак с простаците!", а в същото време гледат с умиление детето на народа Найден, който в това отношение е цар!? Къде е разликата? Аз прекрасно я виждам, но ценностите така абсурдно са разменили местата си, че едното се смята за невъзпитание и простащина, а другото - за свръх проява на чувство за хумор и усет за „шоу"! Благодаря, не ви ща шоуто. Не желая да гледам как героите от „Биг Брадър" трошат чаши, как се клатушкат пияни и повръщат, не желая да слушам как говорят на диалект и си служат с, меко казано, нецензурни изрази, не желая да гледам как се сношават пред камерите, нито как ходят на групички до тоалетната. Но нима имам избор? Дори да не го бях гледала нито веднъж, стига само да си подам носа навън, и ще науча всичко... Всички навсякъде говорят само за това. Какво направил Найден, какво сготвил Здравко, свалил ли Тишо Мел или не, с кого се мляскала този път Зара и т.н. - е, как да не ги почувствам близки тези хора? Дори да не иска, човек става част от всеобщата треска. Тя е навсякъде около него. „Биг Брадър" се настани в домовете на българина. Нещо повече - насели ежедневието му, обсеби разговорите му, мислите... С приближаването на финала вълнението растеше; въпросът кой ще вземе парите се превърна във всенародна грижа! Цяла седмица вестниците падат в краката на новия идол. Засипват го с предложения за реклами, преследват го за интервюта, търсят му мнението за бъдещото развитие на България.... И на всичкото отгоре, което е най-страшно, слушат го! Че може и кмет на Приморско да го направят... Еееех, добре че не е жив Алеко сега да види какви са новите идеали на България. Е, както се разбра, не съм от най-доверчивите хора, така че редно е да продължа в този дух и да се помъча да разбера аджеба на какво повярвах в това „шоу". Май ще започна от това в какво не повярвах. Да приема ли, че героите на „Биг Брадър" са екстракт от нацията? Да, беше ни обяснено, че са се явявали на тежък кастинг и са подбирани от психолози. Машината за пари ни ги натресе пред телевизорите, а те се превърнаха в уродливи чудовища. Или такива са си били от самото начало, но са се престрували на психологическия тест. Браво! И това е достойно за похвала! В днешно време талантливите артисти са на изчезване... Не вярвам в подбора на кандидатите, не вярвам в причините, поради които самите те изтъкнаха, че участват в „шоуто". Малцина си признаха, че е заради парите. Не вярвам, че съществуват толкова некадърни психолози, които не са преценили.... нека ги наречем „странностите" в характера на Венета. Или са били толкова мекушави, че са се размекнали, когато се е разхлипала срещу тях и е запремигвала неразбиращо: „Ама, моля ви се, какво направих? Защо не искате да си говорите с мен, защо не ме одобрявате? Ама какво съм ви направила?" Сърце не им е дало да я върнат. Не беше честно и изгората на Гларуса да съобщава новината, че ще става татко. Не вярвам, че е било безкористно - заради „шоуто". И не вярвам, че победителят се е разбрал в мига, когато разбрахме ние - простите зрители. Не вярвам, че се е гласувало честно със sms-и (Ех, пък и този Слави Трифонов си нямаше работа, ами реши да спомене нещо за sms-и наскоро и даде своя принос в посяването на кълновете на съмнението в сърцето ми). Не вярвам, че зрителят е „цар" и се слуша неговата воля. Зрителят е обикновен човек. А обикновените хора никога нищо не са решавали. Що пък ми трябваше толкова да се съмнявам? Развалих си кефа от цялото гледане. Вместо да се забавлявам като всички хора, аз само цъках с език неодобрително и се възмущавах на това или онова. Развали ми се и удоволствието да тръпна в очакване кой ще победи... Отиде ми „шоуто" на кино! А в какво повярвах ли? Първо повярвах на очите си - повярвах, че по случай 1-ви март сергиите бяха заляти с лика на "героите" от "Биг Брадър; повярвах, че вафличката с образа на Здравко е любимата вкусотийка в кулинарния свят - истински хит на пазара... Все пак и търговците трябва да живеят от нещо. Повярвах в това, че колкото повече ни лъжат, толкова повече вярваме... Повярвах, че за пари се продават идеали и ценности - на кило. Е, не ни остава нищо друго, освен да очакваме с нетърпение следващите „Брадър-и" ... барем научим още някоя думичка на английски. То е ясно, че българския няма да го научим. Но коя съм аз, че да надвиквам Гласа на Народа? Нали това са Любимците на Народа? Да са му живи и здрави!