| Някъде, някога живеела една чудата женица в Къщата_на_върха_на_хълма до едно малко градче. Странна жена. Отдалеч се виждало, че е особена. Къщата, която обитавала, също била невероятна. Обла като ротонда и отдалече по скоро напомняла някак на огромна, луда гъба. Отблизо вече се виждало, че покривът и имал формата на шапка с голяма периферия и бил обточен с цветна лента боя. Керемидите били полукръгли и в най - различни отенъци на всички цветове. Коминът пък бил цветна, лакирана фигура на кълвач и през клюнът - отвор в студените дни излизал пушекът.
Жената слизала всеки ден до градчето да си напазари, да се отбие в малкото, местно кафене и да изпие един ментов чай с лед. За всеки ден от седмицата слагала различна шапка.
Понеделник - сива, елегантна шапка от твърд, колосан плат с букетче виолетки, които даже ухаели, нищо че били от мукава.
Вторник - тъмночервена шапка с фазанено перо, което се поклащало и игриво помахвало като вървяла със скокливата си походка по улиците.
Сряда - ябълково - зелена шапка с истински дребни ябълчици по периферията. Веднъж дори едно детенце си поискало от тях и когато жената му подала смело отхапало и разказало на всички, че е съвсем истинска и леко накиселвя. Оттогава всяка сряда жената раздавала ябълките от периферията на децата от градчето.
Четвъртък - черна, кръгла шапчица с гъстомрежна воалетка , тогава жената не говорела с никого, не забелязвала децата и не поздравявала зарзаватчията, месаря и хлебаря, при които се отбивала всеки ден. Четвъртъчната шапка била тъжна и несловоохотлива.
Петък - жълта шапка с козирка - като на жокей, с малко бяло конче, избродирано отпред. Някои разказват, че като се разминавали с петъчната шапка кончето леко процвилвало. А други твърдят, че са го виждали да обикаля околовръст целия периметър на шапката и отвреме навреме да прави подскоци и да се изпрвя на задните си крака.
Събота - кафява, кадифена шапка с тъмнозелена лента от мъх, на върха на която имало жива, та чак прекалено истинска, пъстра пеперуда, която си пърхала с крилца и сегиз - тогиз се откъсвала от шапката, правела по едно тясно кръгче, като размахвала блестящите си тънки крила бавно, грациозно и с небивал финес и пак си кацала на мястото.
Неделната шапка била синя. И била направена сякаш от къс небе. По нея плували облаци и цветът и се променял - от прозирносин до мастиленосин, като отвреме навреме се разхождал из светлите и нюанси истински слънчев лъч, а в тъмния нюанс - лунен.
Хората от градчето толкова били свикнали с появата на тази странна жена и със седмичните шапки, че всеки знаел - види ли я със зелена шапка - значи е сряда. Дори не е нужно да погледне календара, за да е сигурен.
1финал - Един ден шапкарката не слязла в града. Хората се разтревожили. Децата хукнали към хълма и що да видят - къщата я нямало. Мястото било равно и по него никнела хилава тревица, сякаш никога не е имало къща там. Така и не се разбрало - откъде била дошла, къде отишла и имало ли я изобщо шантавата шапкарка.
2 финал - Една събота шапкарката слязла с вторнишката шапка. Настъпила паника, хората се объркали. Кучетата започнали да се въртят около опашките си и после взели да катерят дърветата, мишките подгонили котките, часовникът на голямата градска кула се завъртял наобратно, птиците започнали да лаят, хлябовете във фурните се превръщали в късове сурово тесто, а един кон в конюшната на местния богаташ проговорил с човешки глас.
Шантав ден, обърнат с краката нагоре.
На другия ден шапкарката слязла с редовната си неделна шапка и всичко си дошло на място.
Но хората още се потрисат от ужас и не искат никак да си спомнят за шантавата, вторнишка събота.
3 финал - Шапкарката решила в един хубав ден да отвори вратите на тайнствената си къща и да пусне всички любопитни да я разгледат. Намерили се, разбира се, много желаещи - целият град се стекъл. И какво имало в тази особенна къща? - нищо особено - шапки. Навсякъде било пълно с всякакви цветове, модели и размери шапки. По полиците, по закачалките, по диваните, по креслата, по стените на гвоздейчета - шапки, шапки, шапки. И шантавата шапкарка не оставила никой да си тръгне току- така. Всеки получил според вкуса си или обиколката на главата си желаната шапка.
И после хората говорели, че тези шапки ги правят много весели. Щастливи направо. И не ги сваляли от главите си дори когато спели.
Публикувано от aurora на 13.05.2005 @ 09:39:36
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 10
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Шантавата шапкарка" | Вход | 9 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Шантавата шапкарка от Ufff на 16.05.2005 @ 09:09:25 (Профил | Изпрати бележка) | Нямам избор. Избирам всичките. Граби народе!:)))) |
]
Re: Шантавата шапкарка от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 13.05.2005 @ 10:14:42 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | Къде ми е шапката, да я сваля ;*)))
Фантазно се преплитат дъго-цветове и уханно-аромати,
настроения и символи ... цикличността на седмица и природа ...
за всекиго по нещо!
а както и предишния път, на мен ми допадат
и трите финала, само бих им разменила местата -
първо объркването, после влизането и накрая - изчезването ;*) |
Re: Шантавата шапкарка от Marta (marta@all.bg) на 13.05.2005 @ 10:21:56 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Тъй като никой от преждечетящите не се изказа започнах истински да се тревожа да не съм изплагиатствала случайно тази героиня, която ми хрумна преди има - няма два часа. Понякога паметта ни подвежда и наистина бая се изпритесних - кажи ми, чела ли си нещо подобно?
Да се успокоя или ...
А за финалите - ако ще са етапи от един финал няма смисъл от играта с тях, но всеки може да си ги подрежда както му харесва.
Благодаря и аз нямам шапка, която да свалям и слагам, но ми се прииска като го писах - да имам поне една щастлива шапка, за да я подаря някому. |
]
]
Re: Шантавата шапкарка от Marta (marta@all.bg) на 13.05.2005 @ 10:48:46 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Тук не претворявам ничия идея, това не е върху класическа приказка както предишните ми две антиприказки, поне си мисля, че си е моя идея, но де да знам, ако съм тафнала нещо по неволно съвпадително недоразумение. |
]
Re: Шантавата шапкарка от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 13.05.2005 @ 11:07:48 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | Нямай никакви грижи! Като казвам "претворяване на идея" имам предвид, че по принцип едва ли има идея, образ, метафора, фабула ... които да не са били пресъздавани преди нас, а пък всичко, което ти си казала, би могло да бъде вдъхновение за идващите след нас ... важното е обаче всеки да се опита да вложи своя гледна точка, да претвори своите емоции и мисли. Не зная изобщо как си стигнала до мисълта за "изплагиатстване", може нещо Петък 13 да ти влияе особено ;*) |
]
Re: Шантавата шапкарка от Marta (marta@all.bg) на 13.05.2005 @ 11:12:31 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Аз съм си такава, като си внуша нещо...отвреме - навреме само де, може и да е от датата или от дъждовната умора, знам ли.
Много добре се чувствах като я писах тази приказка - така ми вървеше в главата, затова си помислих, че е станала хубава, поне донякъде.
|
]
]
]
Re: Шантавата шапкарка от osi4kata на 13.05.2005 @ 10:35:33 (Профил | Изпрати бележка) | Напомняш ми Тери Пратчет. |
Re: Шантавата шапкарка от Marta (marta@all.bg) на 13.05.2005 @ 10:46:40 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Сега пак съм в ужасно неловко положение и ще си призная - срам ме е, но не съм чела Тери Пратчет. Все се каня и все отлагам. Но щом ти напомня вече трябва да потърся нещо негово. |
]
Re: Шантавата шапкарка от osi4kata на 13.05.2005 @ 11:17:01 (Профил | Изпрати бележка) | Прочети "Вещици в чужбина",
тази ми е любимата. Дезидерата е моето бъдещо превъплащение :))))))) |
]
Re: Шантавата шапкарка от Marta (marta@all.bg) на 13.05.2005 @ 11:22:57 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Ще я потърся. В интерес на истината по едно време се бях заровила да търся материали за горенето на вещици в нета и попаднах на някакъв разказ или част от книга на Т.Пратчет, ставаше въпрос за някаква вещица. Това ми е запознанството и единствената среща с този автор.
Чета книги единствено на хартия, а скоро не ми се е случвал да си купувам друго освен стихосбирки, но дано имат негови книги в библиотеката, там пък - пак голям срам не съм стъпвала от година. Този нет е много мързелива работа. Разлентаяйства. ) |
]
Re: Шантавата шапкарка от Dimi (d_filyova@abv.bg) на 13.05.2005 @ 15:28:50 (Профил | Изпрати бележка) | Много сполучлива приказка, Марта! Всичко е много добре разказано по отношение на езика, а по отношщение на фабулата, просто чудесно си се справила. Поздравления! |
]
Re: Шантавата шапкарка от sradev (sradev@о2.pl) на 13.05.2005 @ 14:35:17 (Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | Така си и подозирах!
Днес е първият петък 13-то за годината при това месеца е едноименник с годината.
Всички са съгласни (провери в интернета), че това е деня на влюбената вещица.
По този случай всеки идва да си вземе по една чаровна шапка от нея. Но домът й го няма и никога не го е имало. И всеки се връща у дома с една шапка. Шапките са вълшебни - на пръв поглед изглеждат на картон и тревички поникнали по него, но под тях се сънуват най-вълшебните сънища.
А къде е вещицата? Тя отиде във сряда, която е вторник, но която в същност беше миналата събота. А така ми трябваше да е тази събота!
Дали ще ми я даде? |
Re: Шантавата шапкарка от Marta (marta@all.bg) на 13.05.2005 @ 15:05:42 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Айде бе!Съвсем ненадейно ми щукна идеята както кротко си пушех около 8 сутринта на терасата и побързах да я хвана, докато не е излетяла. Казваш - вълшебство, и Мегс ми писа за чакрите и цветовете на шапките и ме шашна.
ДЕн на влюбената вещица -отивам да празнувам!
:)Аз ще ти дам като дойдеш и се видим. Шапка - Щастливенка ;) |
]
]
Re: Шантавата шапкарка от libra на 13.05.2005 @ 19:22:13 (Профил | Изпрати бележка) | Много, много хубава приказка мартичка и третия финал ми се вижда най завършващ, а можеш някак си да го вържеш и трите в едно, като завършиш с третия, ще стане приказка за чудо и приказ!
Брей, рядко съм така многословна, ма хареса ми приказката ти )) |
Re: Шантавата шапкарка от Marta (marta@all.bg) на 13.05.2005 @ 21:35:15 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Джани Родари си има и една хватка за края на приказките за игра - финал, който предпочита автора, не автор, който предпочита финала ;))
Та в тази приказка авторът си пада по третия финал, предпочита си го съвсем и най )
Много ти благодаря за думите, либра, тази приказка взех, че и аз си я харесах. |
]
Re: Шантавата шапкарка от Evil_Yosha на 13.05.2005 @ 18:40:29 (Профил | Изпрати бележка) | Много специален поздрав от Червеното Шапо :-)))не,не това вторнишкото,а онова,дето свети в гората.Приказна приказка:-)колебая се кой край да си избера,но ще ги карам подред-измисли за всички дни,а?:-) |
]
]
Re: Шантавата шапкарка от Izvor (WMRSG@web.de) на 14.05.2005 @ 08:07:20 (Профил | Изпрати бележка) | Подай ми шапка,
която знай,
къде е трийсет~
и пети май,
Да сее песни
и светила
да жъне силни,
добри крила!
Мила, Мила, Приказк(н)а :)))
|
]
| |