автор: xxlogre

Чакам го повече от 25 години. Още от 4 март 1977, когато беше голямото Вранчанско земетресение. Всеки пък, когато видя люлеещ се полилей и се сещам за това. Знам че ще се случи отново. Неминуемо е. Сънувам го периодично. Виждам насън как се срутват съседните сгради. По чудо спасявам себе си, но близките ми остават под развалините.

През последните няколко десетилетия страната ни се намира в относитено сеизмично затишие, последвало големите земетресения от началото на миналия век. София 1858 - М=6.5, Шабла 1901 - М=ок. 7, Кресна (Крупник) 1904 - М=7.4, Горна Оряховица 1913 - М=ок. 7, София 1917 - М=5.2, Чирпан 1928 - М=6.8, Поповица 1928 - М=7.1 През втората половина на ХХ век. разрушителни земетресения на територията ни са Вранча (Румъния) 1977 - М=7.2 и Стражица 1986 - М=5.6. Оттогава големи земетресения не са настъпвали. Но това затишие е измамно. За всяко земетръсно огнище има определен период на цикличност, през който се повтарят крупните сеизмични събития. При това колкото по-голям е интервала между две съседни земетресения, толкова по-силни са те. Освен това поради своята близост, земетръсните огнища си влияят помежду си. Когато в едно от огнищата настъпи сеизмично събитие, това води до намаляване на напрежението в съответното огнище и до увеличаване на напреженията и нарушение на равновесието в съседните. Така че много вероятно е да ни очакват серия от крупни земетресения, следващи едно след друго през кратки интервали от време - няколко месеца или години. Пример за това са земетресенията в Чирпан и Поповица, които следват едно след друго през 4 дни, като първото активизира съседен разлом и предизвиква още по-силно земетресение.

На територията на България са известни четири големи активни земетръсни огнища, способни да породят земетресения от 7 и по-висока степен и едно огнище извън страната ни, което засяга територията на България.

1. Крупнишко-Кресненско земетръсно огнище - последно голямо земетресение 1904 г. Прогнозиран магнитуд - 7-8 степен по Рихтер (X-XI по Медведев-Шпонхойер-Карник). Цикъл на повторяемост - неизвестен. Това е огнището с най-висок енергиен потенциал в страната и един от най-високите в Европа. Най-застрашени населени места - Кресна, Благоевград, Сандански, Петрич.

2. Шабленско земетръсно огнище - последно голямо земетресение 1901г. Прогнозиран магнитуд - 7-7.5 степен (IX-X по МШК). Цикъл на повторяемост - неизвестен. Най-застрашени населени места - Шабла, Добрич, Силистра, Балчик, Каварна, Варна.

3. Горно-Оряховско земетръсно огнище - последно голямо земетресение 1913 г. Прогнозиран магнитуд - 7 степен. Цикъл на повторяемост - неизвестен. Най-застрашени населени места - Горна Оряховица, Велико Търново.

4. Пловдивско-Чирпанско (Маришко) земетръсно огнище - последно голямо земетресение 1928 г. Прогнозиран магнитуд - 7 степен. Цикъл на повторяемост - неизвестен. Най-застрашени населени места - Чирпан, Пловдив, Стара Загора

5. Освен огнищата на територията на България, страната ни влиза в обсега на действие на Вранчанското земетръсно огнище, което поради своята дълбочина (прибл. 150 км) засяга по-голяма площ. Цикличната повторяемост на земетресения от 6.5-7 степен е 5-10 години, а от 7 и по-висока степен 25-35 години (1802, 1829, 1893, 1894, 1908, 1940, 1977). Специфична особеност на тези земетресения е относителната им продължителност (30-45 секунди), което ги прави по-разрушителни. Застрашени населени места - практически цялата страна, но най-вече Северо-източна България.

Освен горепосочените най-рискови огнища страната има и множество по-малки опасни, с възможен максимален магнитуд на трусове от 6.5 до 7 степен. Такива са Софийското, Провадийското, Ямболското и др. огнища.

Това което ни очаква в близко бъдеще е апокалипсис. Но както гласи популярния афоризъм: "Земетресенията не убиват, убива лошото строителство". Градовете ни са се превърнали в паянтови бетонни ковчези. Огромна част от сградите не отговарят на антиземетръсните изисквания. Първите етажи на много от жилищните сгради без компетентна експертиза и проект са преустроени в магазини, като са махнати подпорните стени между носещите колони. Сградите проектирани и строени преди 1986, преди земетресението в Стражица изобщо не са изчислени на земетръс. Новото строителство е със силно занижено качество. Много строителни фирми в преследването си на максимална печалба намаляват безотговорно количеството и вида на вложените в строежа материали. Изложени на риск от срутване при земетресение са сгради които са: строени без проект; нямат антиземетръсни шайби; строени са върху насипи, наклонени терени, наводнени терени или терени с подпочвени води; първите им етажи са на колони или са претърпели са някакво преустройство; пострадали са вече от минали земетресения. Съществува спешна нужда от създаване на комисия, която да прегледа и преоцени целия сграден фонд в страната. Държавата и обществените организации обаче нехаят за проблема. Нещо повече, запушва се всяка уста, която нададе зов за тревога, с наивния (или недобросъвестен) аргумент да не се създава паника. Текат последните минути на щастливото ни безгрижие...