автор: salza

Олдъс Хъксли


Зазиданата ми душа не е познала
онази тъмнина във най-дълбокото - ослепително видение,
тя е невидимата точка - извор на прозренията
в хризолитната сърцевина на гледащия....
Мистичната тъма oбгръщаща Божия трон
с великолепие неизразимо
и крехка светлина.

Но многото усукани тъми
пронизващи града във безпорядък,
В безмислена недоловимост бързат и делят се,
отдръпват се и лепкаво текат;
Тъма от сласт и алчност,
тъмата на недъгавото тяло и поквареното сърце...
Тези тъмнини познавам.






Вратите на Храма

Много са вратите на Духа, които водят
към олтара вътрешен -
А аз броя портите на Божествения храм,
защото присъстващия Бог е истинския Бог.
И тези са портите, които Бог е повелил
да водят към Неговия Дом - вино и целувки,
студени дълбини на мисълта, младост неуморна,
и кротка старост, молитва и желание,
гърди на майка и любовница,
чувствен пламък и огън на поета.
Но онзи, който на вратите се покланя само,
забравяйки олтара вътре, ще види
огромни бездни в миг да се разтварят,
откривайки не трона Божи обгърнат във лъчи,
а пламъците на гнева и болката.







Прозрение

Със книгите си сам седях,
докато съмнението стана черна болест
и чух на врани веселия грак
Във голите, пророчески дървета.

Дървета голи, на нов живот пророци,
вдигате клони свободни и чисти
и светите като сигнални фарове
и всички виждат пламъците на гнева.

А враните във клоните се кискат и крещят
на чуващите и разбиращите:
"Вървете мрачните пътеки на съмнението,
със факлата на вашето прозрение в ръка."






Darkness

My close-walled soul has never known
That innermost darkness, dazzling sight,
Like the blind point, whence the visions spring
In the core of the gazer's chrysolite…
The mystic darkness that laps God's throne
In a splendour beyond imagining,
So passing bright.

But the many twisted darknesses
That range the city to and fro,
In aimless subtlety pass and part
And ebb and glutinously flow;
Darkness of lust and avarice,
Of the crippled body and the crooked heart…
These darknesses I know.



Doors of the Temple

Many are the doors of the spirit that lead
Into the inmost shrine:
And I count the gates of the temple divine,
Since the god of the place is God indeed.
And these are the gates that God decreed
Should lead to his house: - kisses and wine,
Cool depths of thought, youth without rest,
And calm old age, prayer and desire,
The lover's and mother's breast,
The fire of sense and the poet's fire.
But he that worships the gates alone,
Forgetting the shrine beyond, shall see
The great valves open suddenly,
Revealing, not God's radiant throne,
But the fires of wrath and agony.



Vision

I had been sitting alone with books,
Till doubt was a black disease,
When I heard the cheerful shout of rooks
In the bare, prophetic trees.

Bare trees, prophetic of new birth,
You lift your branches clean and free
To be a beacon to the earth,
A flame of wrath for all to see.

And the rooks in the branches laugh and shout
To those that can hear and understand:
"Walk through the gloomy ways of doubt
With the torch of vision in your hand."