Умърсявам се с поквара,
а после се изкъпвам със златен дъжд
от детството ми.
Очиствам душата си
и той отваря над нея в сивото небе,
високо,процеп към светлината-небесната,
божествената светлина,
и я кара да лети натам,
докато излезе на повърхността
и спомни си началото!
И го почувства...-
със сърцето на дете...
Малкото,смутено,детското сърце,
тупкащо забързано
пред нещо велико,което не познава...
Но сякаш нещо много смътно
в една тьй малка капчица,загубена във него,
ЗНАЕ,защото го е срещало така точно и преди,отдавна,
във друго детство,и във друго...
Тръпне ли?!...Не,"тръпне" е много слаба дума за дете,
а във детето всичко е тьй силно...
Единствено напълно достойно за тази среща...е детето...
младото сърце,което
без нищо ще се отдаде на порива
да забие силно за едно...
Обичам...
Детството...
Какво загубих там?...
Кое най-чисто,самородно злато от сърцето
остава там...до края на живота ни?...
за да го освети от там...дори сега...
Бяхме деца с теб...
Бяхме с теб деца...