автор: osi4kata

есента ме свари
неподготвена
както винаги
привикваме със лятото
и си мислим
че ще продължи
живота ни
да е слънчев
като тъжен пратеник
вятърът разклати
клоните
на липата и на
кестена
тъжна есенна симфония
лятото не може да е вечно
кръговратът на живота ни
е привидно само краен
няма смърт
промяна в опаковката
зима
иде
пролет
зная