автор: sradev

И пак не мога да определя дали това е есе, пътепис или рецензия. Написано е преди 3-4 години в един "момент" от безвремието - значи е пътепис, но едновременно с това на място е анализирано - значи е есе, и все пак едната част е публикувана като стих-хайку, значи е и рецензия. В същност е самоанализа, но едновременно с писането, т.е. с цел да бъде есе.



1 Стиха

Фонтан

Капките вода
на малък фонтан
звънят
в камъните.
Камъни
чисти като сълза
носят гълъби.
Врабчета
в краката
скачат по клоните.
Почини си
в сянката на кипариса.

Това можем да наречем погледа на бялото око. Сега така ми хрумна да го нарека. Може би то си има и друго име.

Едновременно с този стих записвам и 'черната' му версия:

2 Черен стих

Пукната тръба
над буклука.
Водата размива
мръсотията.
Глупави птички
летят и разнасят
смрадта.
Изпочупени клони
хвърлени в краката
на тълпата,
а от булеварда
идва мръсен шум.
Глупака седи
на саксия
с изсъхнало кипарисче -
зяпа назад.
Спомня си пролетта
и черните мисли
гони.

Понеже се карат двете версии, то това нарекох 'погледа на черното око'. Не съм се вглеждал в тези очи достатъчно, за да ги опиша по-добре. В същност искам да ти обърна внимание на факта, че и двете версии са едновременно написани.

3. 'Чиста' фактология

Горещо лято.
Мръсната спирка срещу комитета по Спорта.
Парка изсъхнал и пожълтял.
Прах и боклук навсякъде.
Пукнала се тръба и пръска малко фонтанче в буклука зад будката.
Кално ручейче се опитва да изцапа и така прашните ми крака.
Клонки орязани, още с листата нахвърляни на буклука.
Но малкият фонтан ги е измил, съживил и листата са още свежи.
Почти като на дървото.
Камъчетата на буклука са измити и блестят под водата.
Долитат врабчета и гълъби да се напият вода.
От ходене са ми се подбили петите - седя на бетонената саксия с изсъхнало кипарисче зад гърба и гледам този малък оазис. Докато града не започне да се размива, смалява и изчезва. И аз се смалявам и ставам трохичка.
Остава животворната сила на пръските вода. Клонките се връщат на дървото. Птичките, кацнали по клонките, макар и орязани, но все още живи - разказват песента на живота...

* * *

Има една магическа техника за поглъщане на черна светлина и изпускане на бяла. Много трудна и небезопасна - ако не я излъчиш както трябва бялата светлина, после една година ще се бориш с черната в тебе. Но този случай е по-друг: в реалността и черната и бялата светлина са смесени, и черното и бялото око са отворени. А като замижиш с едното, то виждаш в светлината на другото. А коя визия искаш да разкажеш - това е твой избор.


Сладар

ПП Стиха в същност е четворен. Писан е същевременно и в двете версии на полски. Дори полската версия на 'Черен стих' е по-римувана. Понеже са едновременно и петте текста то не може да се каже, че това е от чисто безвремие - има много сегашно време. Сега си мисля, че това е като стоене във вратата към безвремието. Малка вратичка - само за трохичка.