автор: desiteneva

Защото самотата ми отива.
Защото да съм с теб е самота.
Защото, за да съм щастлива
отново с теб заспивам в самота...
Защото съм измислена, невярна.
и ти поиска да ме отречеш.
Да ме забравиш, да изчезна, да ме няма.
Защото си до мен, а си далеч.
Защото спомените няма да ме стоплят,
тъй както топлеха ме твоите ръце.
Защото в нощите самотно
без теб остана моето сърце.
Защото съм нечакана, незвана.
Защото през заключени врати
минавам, за да мога да остана
със самотата насаме, да не боли.

10.05.2005