автор: estir

Обичам ароматът ти да липсва,
и нощите, да са самотни луди...
да заблуждавам тишината с писъци
а дните да са тихи пеперуди.
Обичам да ти вярвам лунатично,
гнездото ми да бъде празна писта без твоите крила ..
....да съм безлична ...
да бъда подредено прозаична.
Обичам да съм пътя до съня ти,
размислен и щастив, че се прибира....
в изгряващото утро.....
Вечерта ти.
Умората в мехурчетата бира.
Обичам да съм гняв от гордостта ти,
надменната ти вяра, че си струва
да стреляш по глупака със салюти,
уверен, че без тях се съществува...
Обичам да съм твоята трибуна,
суфльорът на немирните ти мисли,
възбудата, когато те целуват,
и болката, когато ти им липсваш...
Обичам те, когато си отиваш.....
дори се уморих да се съмнявам,
че себе си без мене проектираш,
защото безнадежно аз ти трябвам :))))