автор: gumbert

Робърт Фрост

Поглеждам аз дървото през прозореца
И спускам щорите.
Но не им е съдено да ни
Разделят един от друг.

Витаейки със облачните си чела
И шепнейки си нещо там,
Дърветата не знаят що е мъка,
Не помнят злото.

Ах, дърво, немалко бури виждал
съм да брулят твоите листа,
И ти свидетел си било
На моите несгоди.

И не напразно съдбата тук събра
две тъй различни форми на нещастието,
Със порива на бурите отвън
Разсейвайки мъглите вътрешни.