автор: joanna_vas

Бяло гълъбче съм,
кацнало
на рамото ти
в миг,
във който сенките
се спъват
непохватно,
заплеснали се
в синьото до полет...

И бяло цвете съм
в ръката ти,
което
ухае
с цялата си нежност
непрестанно.
И отклик тих съм
в думите,
с които
достигам до
сърцето ти спонтанно.

И ореола съм
на мислите ти вечер.
Молитвата
изречена пред сън,
в която
с дух,
сърце и тяло
ме пожелаваш явно.

И обич съм, с която
се сбъдвам
в дните - неусетно.
Непоправима съм,
една такава ...
необяснима съм!
Ала в сърцето ти
присъствам постоянно...