автор: Amar

Не мисля за Теб.
Не търся, не ровя нищо.
Умирам.
В мислите си се раждам.
В мислите, където Теб те
няма вече.
И в сърцето
нови блянове посявам.
Нови истини
намирам.
Търся пътища
необходени,
по които да вървя отново.
Уморих се
все тук да оставам,
уморих се
на едно място да бъда все -
там, където ме остави.
Вече ме няма тук.
Тръгнах към друга посока.
Търся Слънцето,
което залезе пред моя прозорец.
Търся Светлината,
която да сочи пътя ми.
Уморих се
да живея в нощ.
Видя ли Луната?
Сънува ли я?
Аз не искам вече
да сънувам,
да те срещам в съня си
и да те губя наяве.
Искам да бъда без теб
наяве.
Искам да съществувам
и без теб.
Да си спомня
как живеех
преди... Теб.
Искам да се събудя.
Нека бъде ден.
Нека дойде ден,
в който
да ме има...