автор: alfa_c

Когато костеливо замълчиш,
разпадам се на паяци и прилепи
и блъскам се, и блъскам се....
                                        Кърви
свирепото от страх безсилие.
Пълчища шепоти от тишина
оплитат гласните ми струни,
злокобно шумолене на крила
дълбае ултразвуково в ума ми,
през нищото безброй огледала
се взират в натрошената ми цялост.

Имплозия.

Петна от светлина
разцъфват по прокаженото тяло
на тази нощ, изгризана от думи.
Завръщам се, завръщам се...
                                        Кръжа
над собственото си оцъклено безумие
и съм оглозгана от пътища и смисли -
парче душа, зад зъбите ми стиснати.

Задрасквам те.
Пробивам дупка в листа,
за да поема дъх и да задишам...