автор: roza1

Това писмо няма адрес.
На получателя мястото е празно.
Има само подател,
който пише, много, много бавно.
Не, защото слага на кантар
думите и времето забързано..
Не! Подателят е сам.
С времето не станаха приятели,
обичаха се все за кратко.
То спираше в щастливи мигове,
тръгваше незнайно накъде
и губеше билета за обратно.
Думите се разпиляха-
леки сламки във вихрушка лятна,
по ръбове на пътища крещят,
рядко хлoпат на вратата
за да се стоплят и да помълчат.
Обърна гръб на светлината,
лице зарови в дланите на самотата,
бавно вдишва прахоляка
от летни стъпки и накъсан мрак..
И пише бавно, много бавно,
без да знае как..