автор: joanna_vas

От бял котел вода ще Ти налея!
Ще свия страховете на кълбо
и песен за Любов ще Ти запея
под сянката на върбово листо!

С нюансите на думите Те стигам,
ще милвам огнедишащия звяр!
Змеица съм и кротко Ти намигам,
за болката ти съм открила цяр!

Венец от дъхави цветя изплитам!
Омесвам с обич обредния хляб.
Като сияние, в хармония политам
към бялата страна на твоя свят!

Победоносно в себе си надничам!
Лехите с бяла кръв ще напоя
и ... моят свети Георги Те наричам!
В сърцето си ще Те боготворя!