автор: Mandaluga

Толкова много "вчера"
по пътя за "утре" -
като камъчета остри
дето се промъкват
неканени в обувката.
Толкова много мъка
в полета към небето -
като куршум в крилете
на родената от пепел.
Аз ли дръпнах спусъка?
Толкова много "Аз"
по реката към цялото.
Животът е пореден тласък
към отлаганата зрялост
на мага и просяка.