автор: meiia

Съвсем като в измислена фасада
за сватбата на някой благородник
душата ми прикрива, че е страдала
по теб и, че пред теб е толкова виновна.
Не знам какво ще каже на свещеника.
Преди смъртта е длъжна да го каже.
Такива думи няма във учебниците.
Какви, сърцето ми навярно ще подскаже.
И, ако някой е против това изричане,
да замълчи или сега да възроптае.
Душата ми теб вечно е обичала.
Днес иска за това да ти признае.
И гола като в нощ на първобрачие,
като окъпаната чувственост на плажа,
"Обичам те" в цялото му многозначие,
душата ми това ме моли да ти кажа.