автор: Nadie

Господ ни бодна с вилицата, установи, че сме хванали златиста корица и че пускаме прозрачен сок - готови опечени сме, сиреч, та милостиво спря фурната.
Натири ужасния пек зад панелките и над Южния парк се простря привечер, ако не прохладна, то поне по-поносима. Помислих, че съм слънчасала, когато чух Щраусовия "На тихия бял Дунав" да се носи на талази в изморения от жегата въздух. Поради липса на Дунав, особено пък тих и бял, се замъквам към най-близкия прилежащ водоем - езерото, и що да видя! Голям духов оркестър, ама истински. Наредили столчета на плочника, изправили пред себе си един дребничък, старичък диригент с бяла коса и розови бузи, нещо като Дядо Коледа в мащаб 1:10 - той маха ли маха, те свирят ли свирят. Народът насядал по беседки, пейки и по турски в тревата, слуша и изглежда леко озарен.

"Изкуството винаги ме е изкушавало", мърморя под нос, докато паркирам количката. Милото бебе подскача при всеки удар на чинелите, а очите му от любопитство са станали като дупките на гевреците пред Университета. Каня я на един валс и двечките закръжаваме по ливадата - раз-два-триии, раз-два-триии. Раз: един шишко - първолак така се е увлякъл в музиката, че сладоледът му тече по брадата и фанелката без да се усети. Два-ма пенсионери по къси гащи и космати гърди прекъсват оживения си спор за здравната реформа, постилат вестници на бордюра и сядат да слушат. Триии: заклет табладжия от парковата пенсионерска дружинка обхваща дебелата талия на продавачката от сергията за книги и започват да танцуват. Раз: пеперуда каца на фунията на един от тромбоните. Българският Дизи Гилеспи се напъва да докара фортисимо, с надеждата да я издуха. Два: "Бабо, дръж за малко!", връчва автоматът на баба си един дребосък. Така разоръжен, захваща да се кълчи на спокойствие в нещо като такт с валса,а бабата-новобранец смутено върти страшното оръжие - по мислената му траектория последователно залягат контрабасите, обоите и флейтите, докато накрая бабата се сеща да го метне през рамо . Триии-месечна овчарка отмъква партитурата на диригента и се опитва да я пренесе контрабанда на отсрещния бряг на езерото, където е заловена и напердашена. Диригентът простира мокрите ноти на близък храст и невъзмутимо дава началото на тема от "Едно време на Запад", далечно наподобяваща Дунавско хоро, отчасти защото партията на хармониката се изпълнява от кларнет. Очите на публиката заблестяват все по-силно, ръкоплясканията заглушават вечерния ветрец в тополите. Бебето е задрямало на рамото ми, изтощено от емоции и сънува. Диригентът така се е унесъл, че не забелязва как се е издигнал две педи над земята. След него, под тактовете на вече натуралното Дунавско, без западни примеси, политат, уловени за ръце шишкото, пенсионерите, табладжиите и бабата с автомата и извъртат едно шеметно хоро.

Ето така, с помощтта на самодейния духов оркестър, без повод и не на специална дата, всички станахме по-добри и по-усмихнати.