автор: vintersorg

Какво би станало, моя родино,
ако за миг от твоите недра
бликне алена кръв- сякаш вино
на твоите загинали деца ?!

О, аз виждам бурните реки
които клокочат страшно в балкана
с кървавочервени води
от българска кръв, в бой проляна!

Под краката ми локва тъмнее,
ръцете ми -окъпани и те.
Небето- то вече дори не синее,
то е простреляно небе.

На Шипка бушуват талази,
Батак в алени потоци стене-
сред тях турчин кървав гази,
потънал в кърви до колене.

Беласица- на хиляди места
с прободени, невиждащи очи.
А Търново с разсечена снага
го виждам, покосено от стрели.

Зная, родино, ти се държиш
и криеш кървавите си сълзи,
защото ако ги освободиш
тази кръв за миг ще ни потопи!