автор: xer-t

Дали
ще издържи вика на кръста…

Дали отново пътя ще намери…
(Via Sacra е в ремонт отдавна.)
През тилилейските съмнения
да тръгне пак,
но истински уверен във следата,
макар и да е
слаба?...

Дали отново пристан ще намери …
И дом във себе си - поне, за малко, да приседне...

Дали ще се усмихне и с надежда,
поел си дъх,
ще продължи по Via Dolorosa,
към черепа,
понесъл своя кръст.
"Простимо е." - ще изрече отново,
а после ще му мине мисълта:
"Да, суетата е навярно по силите
на другите."

Животът беше блян.
И в него, стигаше му пътя и дома
в миражите си да достига.
Миражите си
да бленува, че прегръща.

Миражите му да го стигат и бленуват...