автор: vintersorg

Усмихваш ми се, гледам, ведро
въздишаш с плясък на вълните.
Предлагаш ми наглед тъй щедро
в песен да ми превърнеш дните.

Поглеждам те със скрит копнеж,
изгарят ме безброй съмнения
Но след кратък душевен кипеж
не остава място за две мнения

Остани си със здраве, море!
Нека друг да оплитат сирените!
Тук в ръцете ми, ей тук тече
рибарска кръв,тука във вените!

За мен няма ни делник, ни час
за отмора, за ласки безгрижни.
Ден изгрява и вече съм с вас,
предани мои мотори верижни.

Добрият улов е и моята песен,
аз пея когато пълни са мрежите!
Тогава, море, животът е лесен
и в сърцето се връщат копнежите.