автор: Amphibia

Аз съм бурята пред твоето затишие
и морето ти - от бряг до бряг.
Все бушувам в твоите различия
в опит да те разбера.

Аз съм корабът, закотвен в твоя пристан.
Писъкът на чайка - пак съм аз.
Търся те, когато най те искам,
викам те, когато нямам глас.

Аз съм тихото. Най-святото във тебе.
Като мида нося ти солта.
Аз познавам те и имам те във себе си.
Мога те - защото съм жена.