автор: desiteneva

Имало някога едно ябълково дърво. То много обичало едно момче, което всеки ден идвало при него и късало листа от клоните му. От тях си правело корона и си играело на Горски крал.
Момчето се катерело по ствола на дървото, люлеело се на клоните му и си хапвало от сочните плодове на дървото. След това двамата заедно си играели на криеница. А когато момчето се изморявало, то лягало, сгушено под сянката и заспивало доволно. И момчето обичало много това ябълково дърво, а дървото било безкрайно щастливо.
Но времето минавало. Момчето пораснало и станало голямо, а дървото все по-често оставало само.
Тогава, един ден, момчето отново дошло при дъвото, и то му казало: "Ела момче, ела и си поиграй с мен, покатери се по ствола ми, полюлей се на клоните ми, хапни си от сочните ми ябълки и бъди щастливо!"
"Аз съм твърде голям, за да се катеря и играя" - отговорило момчето."Аз искам да си купя разни неща, с които да играя и които да ми носят наслада. Аз имам нужда от вещи, но затова са ми нужни и пари. Ти имаш ли някъкви пари, които можеш да ми дадеш?" "Съжалявам, но аз нямам пари, момче - казало дървото, "Имам само листа, а също и ябълки, които можеш да откъснеш и да продадеш в града. От тях ще спечелиш нужните ти пари, за да си купиш нещата, които искаш".
И момчето се покатерило по стъблото му и откъснало всички ябълки, занесло ги на пазара и ги продало.
А дървото било щастливо.
Дълго след това, момчето не се появило отново и то много се натъжило. Един ден, отново дошло при любимото си дърво. Когато го видяло, че идва, то било толкова развълнувано, че разклатило клоните си от радост. "Ела момче, ела и се покатери по ствола ми, полюлей се на клоните ми, поиграй си с мен на криеница и бъди щастливо!" - извикало то. "О, дърво, твърде много съм зает, за да се катеря и играя. Аз искам къща, която да ме пази от студа. Искам също така и жена и деца, така, че ми е наложително да си имам дом. Ти имаш ли къща, която да ми дадеш?" А дървото отговорило: "Аз нямам къща, която да ти дам, момче, но ела и отрежи клоните ми, и от тях си построй свой дом, който да те пази от студа, където да доведеш жената и децата си, и бъди щастливо."
Момчето така и направило, отрязло клоните, построило си къща, а дървото било щастливо. После дълго време не се появило.
Минало още много време, докато един ден, то отново дошло. И когато се върнало, дървото толкова се зарадвало, че останало без глас и едва прошепнало от вълнение: "Ела момче, въздъхнало то - ела и си поиграй с мен и бъди щастливо!" "Аз съм твърде стар и твърде тъжен, за да играя", казало момчето. "Аз имам нужда сега само от една дървена лодка, с която да отплавам някъде надалеч, много надалеч... После тихо попитало: "Ти имаш ли лодка, с която да замина?". "Аз нямам лодка, която да ти дам, но ти отрежи ствола ми и си направи лодка, с която да отплаваш натам, накъдето ти пожелаеш и бъди щастливо!", прошепнало дървото.
Момчето отсякло стеблото и си построило лодка, с която заминало някъде много надалеч.
И дървото било щастливо, но не съвсем.
И след много време, момчето се върнало отново. "Съжалявам момче!" - казало дървото, "но аз нямам какво повече да ти дам. Моите ябълки вече ги няма." "Зъбите ми са твърде болни и слаби, за да ям от ябълките ти дърво", казало момчето. "Моите клони също са отрязани", промълвило дървото. "Ти не можеш вече да се люлееш на тях." "Твърде съм стар, за да се люлея на клоните ти.", отговорило момчето. "Моят ствол е отсечен", казало отново дървото - Повече не можеш да се катериш по него момче. "Аз съм твърде стар, за да се катеря", тихо отронило момчето. "Съжалявам", въздъхнало ябълковото дърво, "Бих искало да ти дам нещо...но нямам нищо повече за даване. Аз съм само един стар пън, съжалявам." " Не се нуждя от много сега", усмихнало се момчето. Само от малко място, където да поседна и да си почина на спокойствие. Аз съм много изморен. "Е, добре!", въодушевило се дървото, изправяйки се, доколкото можело да се изправи - "Добре, един стар пън е много подходящ за стоене и за почивка. Ела момче, ела и седни върху мен. И бъди щастливо!".
И момчето седнало. А дървото било щастливо.

03.05.2005