автор: mastilo

изобщо не разбрах кога
цветната касета се е пробила
изтекла в чекмеджето ми отляво
пълно с твоите неща
така става - изобщо

печата само черното
не е контрастно
някакво размазано
черни пръски кръв по белите ми дробове
съсиреци в шуплите
казват им още каверни,
защото се занимавахме и със сериозни неща
потя се обилно нощем и кашлям,
(искам да си легна по тъмно вече)
а сутрин отхрачвам някакви бледи
не е от цигарите
и това по листите не е пепел
трудно се чете какво е
цветът такъв е - безсилно бясно откачам,
защото те няма нарочно,
мълчиш черно-бяло
и аз мълча в задния джоб на дънките ти
тройно изпран и сгънат на четири

а в чекмеджето какъв безпорядък...
слепени, попили, пропити целувки,
салфетки, запалките и кора от меко дърво
няколко бирени капачки,
станиолено-озъбени плахи свидетели,
когато се срамувах още и те молех
да се обръщаш, преди рязкото и бързото,
(защото знаех как го искаш)
усмивки преди лягане и снимки -
ти с каскет и обувки без връзки,
широки крачоли, три пръста колан
(опознавах всеки детайл, защото те по-желах всякак
... и прекалих с цветовете)
и моите три под катарамата с оня остър и плътен език,
трудно се впечатляваш,
(мога да скулптирам, но не и да рисувам)
но все пак съм третата дупка
проби ме на първата среща, свих те екстазно
и се наложи да притегнеш на нова,
пликче с няколко косъма, скътах ги
сещаш се, не ги мога магиите,
за разлика от теб, но не знаеш
два спят под възглавницата -
черни, като телефона ми, но не звъни,
връзват ми съня хлабаво
с онези последни извинения и пози
становища, отношения и гледни точки
кошмарно ненужни и не правят цветен съня
не презареждат касетката
и вените да си срежа не ми пука,
но е тъпо за консуматив, изкуствено
а аз не те лъжа
и днес онова е това, което написахме вчера
и ако знаех, че не ме искаш вече
по дяволите и мастилото!
обаче е онова -
само да звънне проклетият телефон