В прегръдката на мойто вдъхновение
По повод на един предизвикателен текст
В прегръдката на мойто вдъхновение,
попадна ти с твоя текст
и ей така, за настроение,
реших да го използвам за претекст,
разкривайки това, което означава
и тъй над себе си да бъда победител,
което с изложението ми проличава
без преструвка на учител.
Да бъда акуратен обещавам,
но уговорката ще спазваш,
за което настоявам,
а грешки може да показваш.
В думите ти те откривам,
но моят стих не е цитат,
а твойта логика разкривам
и всички нека да четат.
От словото ти лъха сила,
която в пътя си откри,
а аз я търся като мила -
разпръснати из текста ти искри.
Въпросът ти, съвсем коректно,
към милия с надежда адресираш
и казваш му с любов дискретно,
че нивга няма да го спираш.
Предлагаш му да сторите промяна,
а туй е толкоз романтично,
защото водиш го засмяна
към попрището прагматично.
И може би, в това си права,
че искаш да откриеш в него мъж,
с който да достигаш до забрава,
преброждайки света нашир и длъж.
Отхвръляш всички празни думи
и настоятелно от него искаш
не просто дребни суми,
а искрено да го притискаш.
Признание правиш скромно,
намерила в живота си опора,
но пазиш чувството огромно,
което ви запазва като хора.
Непорочността е твоята окраска,
която преминава много коридори
и пази таз любовна ласка,
която ви предпазва от раздори.
Стихът ти и с болка диша,
защото търси в живота средство,
а аз с вълнение пиша,
когато споменаваш, че това е детство.
Но всичко изведнъж се опростява,
щом милия поглеждаш в очите,
а твоят поглед проверява
дали са още там лъчите.