автор: Rossa

По душа съм простак. Нищо, че не личи!
Аз си зная - голямо лайно съм.
Що народ съм вбесявал със мойте тъпни
и отървал съм боя на косъм.

Разни хора са правили за мен добрини
през живота ми, без да го искам.
Благодарност от мен да очакват, уви -
просто няма никакъв смисъл!

По душа съм простак. Ще намразя и теб
щом посегнеш към моята прèдя.
Не деля ни жени, нито покрив, ни хляб -
всичко искам само за себе си.

По душа съм простак. Виж, подлагам ти крак!
Ти защо срещу мен се усмихваш?
Мислиш, че съм добър? Че се правя на враг,
а пък искам приятел да имам?

Не, със грешка си, брат. По душа съм простак
и със никого зърно не меля.
Ако толкоз ти стиска - подай ми ръка
да те видим, имаш ли смелост!

По душа съм простак. Ала ти как разбра,
че дълбоко детето в мен плаче?
Че съм тъжен и сам, и че този голям
свят до болка, до ужас ме плаши...