автор: joanna_vas

Ябълкови клонки са косите ми -
сипят се по рамото ти
с благодат,
разбудени от полъха на утрото -
преминало
в усещане за необхват.
Рисунъка на зениците кестенови
е багра обич -
своенравно разпиляна...
По длани - листи, топли клонки живи
потрепват устните
и слагат върху рамото ти знак,
с целувка ябълкова -
тичнинков печат,
изпълващ до душа и с аромат.
Като на сън,
две пойни чучулиги се сгушиха
невидимо във тях -
гнедо от обич в клонките са свили,
букет от звуци
горски струни диви,
в корони ласкави на синия безкрай.
Те очертават
приказния Рай на мисълта ми свише.
По листите
разтворени докрай -
с росата пиша стихове,
а думите
разпукват цвят,
след
цвят.
Ухае рамото,
а клонките - не спират да трептят...