автор: Marta

Летеше от изток, сякаш Слънцето го беше пуснало. Беше снежнобял. В утрото възкръсно.
Гледах го и се изпълвах с такова безметежно щастие. С вяра. С надежда. С любов. Знак е. За да изчистя и последните лепкави съмнения. Вчера. Беше Великден. Вчера - Той наистина възкръсна.
...гълъбче с пера от снежнобяла свила при теб ще долети...
Спомних си тази песен от "Братята с лъвски сърца".
...на твоето прозорче ще кацне тази птица...
Не кацна гълъбът. Подмина. Но го видях. Видях го!

Тук е пълно с гълъби. Шарени. Тъмни. Шумни. Но за първи път ми се случи чистобял. Вчера. С Изгрева.
Воистина воскресе.