автор: Mojsei

Често казвам:"Боже, боже!" -
той отвръща благо:
- Слушай синко, тъй не може,
нека и на мен да ми е драго!

Но веднъж реших и смело
вдигнах трепетни гърди:
- Искам Боже, с теб умело
радостта ми да се затвърди.

Съпружеството ми не носи радост -
минах трудния му път,
виното е кратка сладост:
покажи ми райски кът.

Търся с хората общуване,
но с мойто вдъхновение
стигам корени на конфликтуване,
носещи ми притеснение.

Тъй, натрупал грехове,
нося тежко бреме
и с тези страхове
гледам мойто време.

Търся в живота средство
пак да съм щастлив
и се връщам в детство,
чакащо ме с поглед приветлив.

И тогава Господ ми поднесе
сладката прегръдка на жена,
душата ми която тъй разтресе,
че няма да е вече тя сама.